Мария Стоева - поезия

1

нощ, ухаеща на светлина...

спомен, скрит в сегашното...

миг, пазещ се от забрава...

2

миг, бягащ от въпросите...

думи, бягащи от обещания...

загадка, бягаща от отговори

3

мистерия, която се крие

от истини, за да се запази

очарованието си...

4

нежнозелени нюанси

и пътеки напред...

мистерия...и светлина

Криви са пътеките, криви до безкрай…

Как да вземеш правилни решения,

Как да направиш мъдра стъпка…

Хиляди лъжи и проиграни шансове,

Как да е вярна дори представата ти…

Една любов…

И тя по кривата пътека…

Как да знаеш

Как да я опазиш…

Бягаш…

Ами, бягай…

Пътища много, свят широк,

Колкото по-далече,

Толкова по-далече,

Колкото повече бягаш,

Толкова повече

Ще се връщаш…

Аз съм тук

И спокойно посрещам

Изгрева и слънцето…

Едно бягство

Не би ме спасило

От любовта, която изпитвам…

Бягай,

Но няма да избягаш от своето завръщане….

Ех, дяволе, дяволе…

Колко е лесно,колко е просто,

Колко естествено…

Започва всичко…

Няма смисъл да бягаш…

Поличбите рано или късно

Постигат това,

Което са желали,

Истините рано или късно

Се показват…

Всичко в момент проличава,

Ех, дяволе, тази стара игра

Никога няма победител,

Защо да я започваме,

За да победим себе си…

Няма да се надхитрим…

Дяволското надиграва,

Колкото и да не си го признаваме

Големите момичета

Не принадлежат на никого

Сами плачат

И сами бършат сълзите си,

От толкова желаещи

Да утешат дните им,

Те пак са сами…

Големите момичета

Са ничии,

Сами падат

И сами се изправят,

Сами си ближат раните

И гордо продължават…

1

ПРИСТЪПВА БАВНО,

Прозрачната светлина прегръща

Съкровената му влюбеност

2

ВСИЧКО Е КАТО В ПРИКАЗКА,

Която нямаме смелост

Да допишем…

3

Всичко е като в сън,

Който не спираме

Да тълкуваме

4

Всичко е истина,

А бягаме от нея-

В съня и приказката

каква съдба,

милион причини,

милион обяснения,

милион извинения...

тя го чака покорно,

тя незлобно поглежда навън,

тя се ослушва за шум по стълбите,

тя очаква телефонен звън,

а в сърцето й само нещо крещи...

Избягах от кристалния ги поглед,

Но още го сънувам,

Скрих се в безпощадността

На НЕСЛУЧИЛОТО СЕ,

Но още ми е необяснимо

Как да си обясня,

Че нямам воля и решение,

Нито търпение

Да продължа…

Да сънувам…

Сблъскаха се двете ни вселени

Сега е неизбежно

Да има продължение,

Сега е неизбежно пак

Да се срещнат…

Обяснявай ми

Със смислените си доводи

Колко много

Изобщо не обичаш нередни неща,

Обяснявай ми…

Аз отдавна го разбрах…

Сблъскаха се двете ни желания,

Сега е неизбежно да се увият

Около това, което посяхме…

1

времето на забравата

се сроди с времето

на очакването,

затова ми беше

невъзможно и сложно

да оставя всичко на времето

2

затова е временно всичко,

защото няма как

да оживее

без сигурност,

но и временно

си струва

да покориш върховете,

мислейки си,

че стигаш синевата

ще чакам, колкото е необходимо,

ще чакам,колкото е силна любовта,

ще чакам с нежни въздишки

и влюбени погледи...

и хоризонта далечен

ще гледам с любов...

ще чакам,защото любовта е изпитание

и щом имаш смелост да очакваш,

имаш смелост да я имаш

кратко,

магично,

спасение...

волност,

свобода,

прекрасно,

единствено,

миг,

дълъг...

безвремие

кратко...

и желание

да не остане

само в копнежа

1

Винаги е далечен,

Винаги пристъпва

С грацията на недостъпен…

Винаги върви напред,

Винаги забелязва само…

Себе си…

2

Вглъбен и недостъпен…

Далечен

И необещаващ,

Реален и нереален…

3

Винаги зареян

И замислен,

Винаги отдаден

На мислите си…

Винаги вдъхновен…

От себе си…

4

Той дори не забелязва…

Защото се страхува

От това,

Което би видял,

Той обича да бяга,

Защото се страхува

От това, което не познава…

Той не иска да погледне,

Защото няма очи за това

Той не се вълнува

От красотата,

Защото не я усеща

1

преди да разбереш някои истини

дълго се луташ по пътеките

на неизясненото и преди да се потопиш

в чистотата на зеленото спокойствие

може дълго да се опитваш

да откриеш нещо в неоткриваемото...

2

понякога всичко е ясно

и по-ясно не може да стане,

понякога всичко е чисто

и по-истинско не може да бъде,

понякога това е магията

на нежнорозовото спокойствие

и не може да я изместят

натпапчивите мисли

на шума и суетата

3

мигът е прекрасен

и тишината обгръща свежестта

на новото чувство

и ти оставаш преди да си решил,

и ти си тук,защото си сигурен...

мигът е отнел всичко от суетата

и всичко е забравено,

останала е нежнозелена

пътека на светлината

1

отдавна чакан миг

и преодолени разстояния...

отдавна не знаем какво да кажем,

и отдавна се пресичат пътищата

перманентно разделени...

2

отдавна ти е тъжно и празно,

отдавна чакаш отговор,

присъда, смисъл, тайнство,

отдавна чакаш нещо да се случи

под бледожълтата светлина

на пътя...който е път

напълно случаен

3

отдавна се търсим,

затова се намерихме,

отдавна забравили въпросите,

сега не ни е до отговори,

затова да забравим

тази полемика в бледожълтата

светлина на настъпващата нощ...

ДЪЛГО ЧАКАНА…

МАГИЧНА

СИЯЙНА…

СЯКАШ БЕШЕ ОТ СЪРЦЕ…

ТОЙ ВИЖДА САМО СЕБЕ СИ

И ЛЕТИ…

ТОЙ НЕ ЗАБЕЛЯЗВА НИЩО…

ТОЙ МЪЛЧИ…

УСМИВКАТА МУ

ПРИБЛИЖИ

МОЯТА ДО НЕГОВАТА ВСЕЛЕНА…

МАКАР ЗА МИГ

И УСМИВКАТА НА НЕДОСТЪПНИЯ РОДИ

ЛЮБОВТА НА ОЧАКВАЩАТА…

Най –близките до нас са всъщност най –далече…

Тези , които са най – много в сърцето, са тези,

които най – много го разбиват…

И пак искаш точно този, и пак бягаш при него,

И пак не допускаш друг…и пак е само той…

и пак искаш да си с него…

Най – близките са все далече,

когато най – много ти трябват

И този, когото най-силно обичаш,

е този, който може първи да се отрече…

Но този, който вижда нещо в теб, този,

който усеща, че някакси, с нещо е част от теб,

няма да се поколебае да ти подаде ръка,

напук на всичко…и той ще е с теб,

без значение дали го обичаш или не,

такава близост тепърва се създава…

любов е да запазиш себе си,

любов е да не се губиш в ничии очи,

любов е да останеш ти,

и да прегърнеш това, което те допълва

и хармонизира,

любов е да усетиш, да почувстваш,

да имаш, любов е истината,

която няма да те нарани,

любов е смелостта да се изправиш и да продължиш,

любов е да искаш да останеш,

да си тук...

по средата на нищото

и нищото, свързано с безличие

... по вревето на нечакано щастие

по мислите на неисканите смисли...

неадекватното повикване

на адекватните промени...

бързите спонтанни решения

и смелия страх да не поварваш,

че се случва наистина...

... а как , когато виждаш, че е истинско...

недоразумението да повярваш в любов,

от която бягаш неистиво

не търси любов там, където имало е само разочарование,

то отдавна е затворило пътищата

не търси истини там, където са те лъгали,

истината там не вирее

не се мъчи там, където са ти затръшвали врати,

дори да ги отворят,

подготвен ли си да ги затръшнат пак

не търси разбиране там, където са те презирали,

за да те разберат, трябва поне малко да те обичат

Среднощен блян,

опасно сбъдване...

разкрита съкровеност,

мечтани думи...

мечтана хармоничност...

избягах от дявола,

за да срещна по-голяма такъв...

преследват ме дяволи,

за да се скрия

при най опасния...

не ме лекува времето,

разболява ме,

не те желая само,

мечтая те...

до безкрайно сбъдване